Избрани моменти от историята на Сара Божинова, доброволец на Си Ви Ес – България, в Полша, за една година

Ние хората сме въвели една мярка за нещата, за да си мислим, че ги разбираме, че имаме контрол и че сме напълно наясно със себе си и живота си. Тази мярка е времето и като всяка мерна единица има вариации, може да се закръгля, да се раздробява, да се нагажда – минута, час, седмица, месец, година, кратко, дълго, 23, 2015, нововъведеното “проект” и т.н. Европейската доброволческа служба е хем такъв проект, хем и дългосрочен, хем може да се уточни – няколко месеца или година. Това е начинание, за което знаеш, че има начало и край. Срокът от-до е колкото успокоителен и приятен в началото, толкова и нежелан към края. Когато заминах си мислех, че имам точно една година, в която да си изясня какво да правя после (после, да се разбира живота като цяло), а междувременно да пътувам, да уча езици, да срещам хора. Когато наближи моментът на приключване, цялото ми същество се сковаваше от чувството на отлетяло време. Не мога обаче да позволя на подобна носталгия да ограби преживяното и всичко, което научих. За това измервам моя ЕДС по различен начин. Времето е само фон, върху който се развиха всички знания, отношения и случвания, за които искам да ви споделя.

Градът и страната

… Който не е бил в Полша, не може и да си представи колко различен е северът от юга и западът от изтока. Така че, когато пристигнах имах образа на Краков, който познавам и който бързо се заличи. По германски точен и по полски хаотичен, Познан е уютен, исторически и гостоприемен. Каквото търсиш, това ще намериш. След една година там, мога да заявя, че нищо не му липсва, макар в началото да жадувах софийския прах и пришпорването на големия град. Достатъчно събития, активност, изкуство и нощен живот се намират за всеки търсещ …

Езикът

Dzien dobry, dzikuj, po polsku, ale nie. Ех, с този език как се разбрахме и колко много се влюбих! Ужасно архаични произношения, болезнена граматика и все пак толкова близо до българския речник, че няма как да устоиш. Съобщение до цялото славянско-говорящо общество, запътило се към Полша: szukam, което се произнася “шукам” не е неприлично предложение, а по-скоро зов за помощ, означаващ “търся”.

Храната

Значи, да е ясно – при дългосрочен проект се запознаваш не само с кухнята на страната, в която живееш, ами и с тази на всички други доброволци! Резултатът от това са много сутрини с палачинки, украински салати с майонеза, испански омлет с картофи, турско кафе, баница и т.н. ..

Работата

…. Независимо от организацията, която може да е по-дисциплинирана, а може и да е по-свободна, доброволецът е отговорен за това как допринася и как употребява времето си … Водих неформални обучения на тийнейджъри на теми като антидискриминация, човешки права и междукултурно общуване, преподавах английски и разказвах за страната ни на малки деца … Най-важното е, че всичко върших с онова желание да помагаш, да си полезен и да виждаш и да знаеш, че правиш света, в който живеем да иска и да бъде поне малко по-добър, по-мирен и по-споделящ.

Пътуванията

… Историите и начина, по който опознаваш себе си по време на път, няма как да се случат през друго време. Нищо не калява характера така както хващане на стоп през снежна буря, нощен влак с крадци през Словакия, намерена чанта в метрото на Будапеща, Лодз сам по себе си, а още повече по средата на нощта… Нощни влакове, автобуси, отменени полети, BlaBlaCar, стоп. Оттренирах всичко с огромно удоволствие! …

Хората

По принцип с някои хора, колкото и да си пасвате, се разминавате, пътищата ви водят в различни посоки, става все по-трудно да поддържаш връзка… Така е, но въпреки непредсказуемостта на пътя и мобилността на всички нас, с някои хора просто оставаш свързан. И разбираш, че можеш да ги наричаш приятели цял живот, а не само през оня период, в който живеехте в един и същи град …

Какво научих?

Предизвиках себе си по начин, по който ЕДС ми предостави възможност и научих няколко много важни неща за мен и за всичко наоколо.

Разбрах какво ме прави щастлива като работа, оставих зад себе си фалшивата амбиция, която може би никога не е била моя. Сега съм наясно накъде искам да насоча усилията си.

Осъзнах, че енергията ми е ограничена. Бих искала да съм перфектна в работата си, перфектна с хората, да давам на всички еднакво. Това не е нито нужно, нито възможно. Започнах да приотизирам задачи и хора и да се грижа за себе си повече.

По-близо съм до баланса и до вътрешния мир. Все по-често съм в моя “Дзен” и знам, че в един момент просто няма да излизам от него.

Благодаря!

Този разказ, който е невероятно кратко обобщение на една година живеене, нямаше да бъде възможен без “Си Ви Ес – България”, без чудесният координатор Нат, Кати, Вера, Мира и всички други, които се грижат за организацията! Благодаря безкрайно!

бел. ред. 

Ние от Си Ви Ес – България силно препоръчваме  доброволчеството, защото без значение от дължината на проекта – търсенията, изживяванията и наученото, които то носи на всеки един човек, са сходни на тези от разказа на Сара!