Ние от Фондация „Мисия Криле” се опитваме да даваме криле на хората, с които се срещаме.

Преди около два месеца на една от нашите информационни сесии с бежанци дойде младо момче. Направи ни впечатление, че и двете му очи бяха силно зачервени. Приключихме сесията, в която говорихме за отношението на мъжете към жените в страните им по произход и той дойде при нас. Разказа ни, че очилата му са се счупили преди около 20 дена, а без тях не може да вижда нищо. Молбата му беше да го насочим към оптика, понеже не знаел къде да намери в града. Питал много хора, но все го отпращали.  

Опитахме се да открием местен лекар, който да прегледа момчето, но прегледът можеше да бъде осъществен след няколко дни. Момчето се чувстваше притиснато и от близките, които го притискаха да продължава своя път към Западна Европа. Решихме, че дори и да не можем да го спрем да продължи своя път, можем да му помогнем да „вижда”. С помощта на колеги от други организации и приятели започнахме да търсим заедно най-доброто решение за него.

Успяхме да уговорим преглед при специалист в друг град. Успяхме да го придружим и да му съдействаме с превод. Успяхме да разберем тежката история, която стои в основата на здравословните му проблеми и на бягството в Европа. История за насилие, страдание, заплахи, смърт и побой, извършени от талибаните, поради които момчето губи 100% от зрението на едното око и има нужда от очила с около 17 диоптъра н другото. Успяхме да намерим подкрепа от съмишленици, които ни помогнаха да съберем сумата, необходима за прегледа и очилата (около 400 лева). Успяхме да ги занесем на момчето и да чуем вълнуващото „аз виждам”, както и да видим усмивката на лицето му.

Опитахме се да го убедим, че в България има шанс за него и че е опасно да продължава своя път към Европа. Не успяхме! Нашите гласове бяха заглушени от тези на неговите роднини и неговите приятели.

И все пак, когато видим усмихнатото му лице на поредната снимка, която ни изпраща от поредното място в Европа, няма как да не забележим очилата му. Когато прочетем поредното му съобщение, няма как да не усетим, че с нещо малко, което „по принцип не е наша работа” спечелихме толкова много – дадохме криле на едно момче, преживяло толкова много травми, да продължи своя мечтан път към другата Европа.