Нарек Оганисян идва в България на 6-месечна възраст, като целият му съзнателен живот е преминал в България и той никога не е живял или пътувал до страната си на произход Армения или до трета държава. Нарек е доведен в България като бебе от майка си, която се разделя с баща му и съответно Нарек не познава биологичния си баща и никога не е имал връзка с него. В България майката на Нарек се омъжва повторно за български гражданин, който отглежда Нарек и до смъртта си е действителен и единствен признат от Нарек реален баща. 

Нарек е ходил на детска градина в България и е завършил основното си и средно образование тук, има цялостната и пълна подкрепа на приятели, семейство, съученици и учители. Той има изградено изцяло българско самосъзнание и говори български език като майчин език. Цялото негово семейство – майка, баба, жена, с която живее на семейни начала, е в България. През всичкото това време г-н Нарек Оганисян е бил със статут на „лице без гражданство“, който е упоменат във всички издавани на негово име документи от българските имиграционни власти до 2019 г. През годините  Нарек е правил активни опити за узаконяване на своя статут в страната, в която е израснал, използвайки наличните правни възможности за това.

През 2015 г. , след навършване на пълнолетие, Нарек Оганисян  подава молба за постоянно пребиваване в Р. България, на която получава отказ, за който, по негови думи, той не е бил информиран. От 2015 г. до 2017 г. никакви принудителни мерки, като  заповеди за депортиране, не са били предприети спрямо него. 

Нарек се обърна за помощ към Център за правна помощ – Глас в България в края на 2017 г., когато след въвеждане на възможност за получаване на статут на „лице без гражданство“ в Закона за чужденците, Нарек Оганисян подава молба за такъв статут до Дирекция „Миграция“, на която е издаден отказ, потвърден от съда, тъй като чисто технически той се явява арменски гражданин, след като и двамата му биологични родители са арменци.

Междувременно, вследствие на подадената молба за лице без гражданство, през м. януари 2018 г. Нарек е задържан в т.нар. „Специален дом за временно настаняване на чужденци“ – СДВНЧ-София, с наложена заповед за краткосрочно задържане за 1 месец. Такава заповед се издава на новопристигнали чужденци с цел установяване на самоличността им. Съдът отменя като незаконосъобразна наложената заповед за задържане, но едва една седмица след като ефективно Нарек е лишен от свобода и разделен от семейството си в продължение на месец.

Заедно със задържането Дирекция „Миграция“ налага на Нарек заповед за връщане в Армения. Тази заповед е отменена и обявена за незаконосъобразна както от Административен Съд София-град, така и от Върховен Административен Съд.

Независимо от това, 2019 г. спрямо Нарек бе наложена повторна заповед за връщане на Нарек в Армения от Дирекция „Миграция“. Заповедта бе отменена на първа инстанция в АССГ. Очаква се произнасяне на Върховния административен съд (ВАС).

През 2019 г. Нарек стана баща на дете в резултат на дългогодишното си съвместно съжителство с приятелката си Магдалена, с която не може да сключи брак поради липса на документи за самоличност. По същата причина не може да припознае и собственото си дете – Марая, която в акта за раждане се води без баща – парадокс, който не може да бъде извинен.