След обява за набиране на ментори, при нас дойде Стефан. Млад мъж от Разград. Той имаше силно желание да работи към програмата и заяви ясно своята мотивация да бъде „голям брат” на дете в риск. Въпреки, че премина успешно през обученията, нашият екип мислеше, че той ще се откаже поради голямото разстояние между Пловдив и Разград, както и заради факта, че самият той имаше семейство и 2 малки деца. От наша гледна точка, доброволческите ангажименти в менторската програма щяха да му отнемат много време и ресурси. Въпреки това, Стефан не се отказа и стана „голям брат” на Слави – момче на 15 години, изоставено от семейството си и израснало в институции. За период от 1 година Стефан пътуваше почти всеки уикенд до Пловдив, за да се среща със Слави, да го напътства, да разговарят и най-вече да му показва своята загриженост и приятелство. За Слави това беше период, в който се налагаше да вземе важни решения за своето бъдеще, за образованието си, за пътя, който да поеме. Стефан се опитваше да убеди „малкият си брат”, че е по-разумно да остане в България, да продължи образованието си, да избере специалност, която му е интересна и му допада, а през лятната ваканция му намери и работа. За тази една година Слави израсна не само физически и умствено, а най-вече емоционално. 3 години по-късно Слави е втора година студент в ПУ „Паисий Хилендарски” и работи като младежки работник в Общинския младежки център в града. През 2016 г. Стефан беше избран за един от доброволците на годината в конкурса на ММС заради стотиците часове доброволен труд и най-вече заради съдбата, която успя за промени.