На 12 август отбелязваме Международния ден на младежта. За нас това е повод да обърнем поглед към организациите от Коалиция “Равни БГ”, които всеки ден работят с млади хора – понякога като им дават първа възможност за доброволчество, друг път като създават безопасно пространство, в което да бъдат себе си, помагат им да познават и защитават правата си или им дават знания и инструменти да действат по важните за тях каузи.
Попитахме осем организации от Коалицията как изглежда тази работа на практика и какво се случва, когато младите хора получат не просто покана да участват, а доверие, отговорност и възможност да бъдат чути. Историите им ни отвеждат от Беласица и високите части на Родопите до Карлово и Варна, от климатичното образование и доброволчеството до правната защита и изграждането на подкрепящи общности. Различни каузи и различни подходи, зад които стои едно общо разбиране – работата с младите хора означава да ги приемеш като партньори в промяната, която искаш да постигнеш.
Да дадеш доверие, а не готови отговори.
За СНЦ “Млади, активни, креативни” работата с младежи означава да им дадеш не само знания, но и отговорност.
В проекта “Сърфирай безопасно!” организацията обучава млади хора по теми като дигитална и медийна грамотност и безопасност в интернет. След това обаче им поверява друга роля – те самите станат обучители и ментори на по-малки деца. Така организацията вижда как младежи, които първоначално се притесняват да говорят пред група или не вярват, че някой би се вслушал в тях, постепенно започват сами да организират инициативи и да защитават идеи.
„Понякога най-важното, което можем да дадем на един млад човек, не е готовият отговор, а доверието, че може сам да намери решението и да поведе други след себе си“, споделят от сдружението.
В Сдружение „Младежки и граждански инициативи в Розовата долина“ този подход се развива вече 19 години чрез спортни, екологични, арт, доброволчески, междупоколенчески и междукултурни инициативи.
Един от най-мащабните примери е ежегодното им доброволческо събитие в Карлово около Международния ден на младежта. Вече осем години организацията посреща 150 френски доброволци от Europ’Raid, които пристигат с около пет тона ученически, спортни и санитарни материали. Местни младежи се включват в разпределянето им към деца, училища, детски градини и социални центрове. За екипа обаче истинският резултат идва по-късно – когато видят бивши участници сами да инициират младежки дейности, да говорят за проблемите в своята общност и да привличат други към каузите си.
Да създадеш място, на което някой да почувства, че принадлежи.
Работата на една гражданска организация невинаги започва с обучение или кампания. Понякога започва със създаването на място, което до този момент просто не е съществувало.
За Фондация „Куиър Варна“ именно изграждането на общност е сред най-важните резултати от работата им. Във Варна организацията създава пространство, в което ЛГБТИ+ млади хора могат да намерят подкрепа, приятелства и възможност да бъдат себе си.
Силата на тази среда се вижда особено ясно по време на „Истински истории“ – формат, в който ЛГБТИ+ хора споделят лични преживявания. След разказ на млад човек за преживени дискриминация и заплахи други младежи от публиката започват спонтанно да разказват за собствения си опит. Така едно събитие се превръща в пространство за взаимна подкрепа, а личният разказ – в общностна сила.
Подобна роля има и Фондация „Поглед“ чрез Общностен център „Поглед“. Там екипът наблюдава как младите посетители постепенно започват да общуват и да споделят по-свободно, когато попаднат в подкрепяща среда.
Един от най-важните резултати за организацията е, че те се връщат – и водят други със себе си. Канят приятели и съюзници на събитията и така постепенно започват сами да разширяват средата на приемане около себе си. Именно това показва защо съществуването на подобни граждански пространства е важно – те могат да отговорят на потребности от принадлежност, безопасност и приемане, които невинаги намират място в институциите или образователната система.
Да превърнеш знанието в защита.
Други организации от Коалицията работят там, където знанието за собствените права може пряко да промени живота на един млад човек.
Български хелзинкски комитет защитава правата на децата в България повече от 30 години. Работата му обхваща и едни от най-уязвимите групи – деца в институции и деца в конфликт със закона.
Днес сред ключовите инициативи на БХК е международният проект ACCESS, посветен на процесуалните права на деца и младежи в конфликт със закона. В рамките му организацията адаптира на български език наръчник, чрез който младите хора и семействата им могат по-добре да разберат правата си при контакт с полицията.
За БХК инвестицията в работата с деца и младежи означава изграждането на устойчиви мостове към образование и правосъдие, особено за онези, които са в най-голям риск да останат без защита.
Клуб на жените „Родопчанка“ също използва знанието като инструмент за защита. В проекта „Зона на смелите – обединени в борбата за по-добро бъдеще“ организацията създава пространство за разговори с млади хора за права, насилие, безопасност, лични граници, емоции и търсене на помощ.
Чрез обучения, арт работилници, дискусии, изложби и срещи със специалисти екипът не просто предоставя информация, а включва младите хора в създаването на самите послания и инициативи.
А понякога въздействието на тази работа се събира в едно изречение: “Не знаех, че имам право да кажа НЕ”.
За организацията именно такива моменти показват защо безопасните пространства са необходими – места, в които младите могат да задават въпроси, да експериментират, да грешат и постепенно да изграждат увереност в собствените си възможности.
Да превърнеш любопитството в отношение към света.
Гражданските организации могат да бъдат и мост между младите хора и големите теми, които определят бъдещето на техните общности.
За Сдружение „Биоматера“ този мост е природата на Беласица. В проекта „Капка по капка: гражданска наука за климатична справедливост“ организацията извежда знанието извън класната стая. По време на теренни посещения младите хора изследват водата, биоразнообразието и промените в природната среда.
Ролята на организацията е не просто да им разкаже за тези процеси, а да им даде възможност сами да наблюдават, да задават въпроси и да събират информация. Така участниците постепенно започват да възприемат природата не като фон, а като система, към която принадлежат и за която могат да поемат отговорност.
Подобна философия стои и зад работата на „За Земята“ – организация, която сама започва през 1995 г. като инициатива на група млади хора с желание да участват в решенията за енергийното бъдеще на България. Повече от три десетилетия по-късно организацията продължава да създава възможности за учене, активизъм и гражданско участие чрез климатични обучения, кампании, дискусии, игри и доброволчески инициативи.
Сред най-дългогодишните са високопланинските почиствания, които „За Земята“ организира вече повече от 25 години. За много участници те са първата среща с доброволчеството. Организацията обаче създава около конкретната акция и общност – пространство, в което хората работят заедно, разговарят за екологичните проблеми и откриват съмишленици.
Пространство за младите.
Тези осем истории показват колко различни форми може да има работата с младежи – от създаването на общност и защитата на права до доброволчество, образование и активизъм. Общото между тях е разбирането, че младите хора са активна част от промяната, когато имат пространство да бъдат чути,разбрани и подкрепяни.