ДО УПРАВИТЕЛНИЯ СЪВЕТ НА НАЦИОНАЛЕН ФОНД „КУЛТУРА“
На вниманието на г-н Евтим Милошев – Председател на Управителния съвет и министър на културата
На вниманието на д-р Мариана Проданова – Изпълнителен директор на Национален фонд „Култура“
Чрез:
Г-жа Регина Калинова Хинчева – Дирекция „Програми и проекти“
КОПИЕ: ДО МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
СТАНОВИЩЕ
на Гражданско обединение „Равни БГ“
Относно: Проект на Индикативна програма на Национален фонд „Култура“ за 2027 г., публикуван за обществено обсъждане на Портала за обществени консултации № 12792-К
Уважаеми г-н Милошев,
Уважаеми членове на Управителния съвет,
Уважаема д-р Проданова,
Уважаема г-жо Хинчева,
Гражданско обединение „Равни БГ“ е коалиция от над 60 граждански организации от различни региони на страната, обединени около принципите на демокрацията, равнопоставеността, солидарността и защитата на правата на човека. Организациите в коалицията работят в разнообразни области, сред които социално включване, права на децата, равнопоставеност, образование, култура, изкуство и свобода на изразяване, здравеопазване, околна среда, подкрепа за хора с увреждания, мигранти и други общности, изправени пред неравенства и дискриминация.
В работата си виждаме как културата и изкуството създават пространство за изразяване на различни гледни точки, насърчават обществения диалог и позволяват на хората да участват по-активно в живота на своите общности. Художествените практики допринасят за преодоляването на предразсъдъци, да поставят на общественото внимание пренебрегвани проблеми и да изграждат връзки между хора с различен опит и житейски обстоятелства. Културните специалисти и организации са ключови за доброто функциониране на цялото гражданско общество и за предаването на послания, носещи социален ангажимент по достъпен начин. Този опит ни показва значението на публичното финансиране за преодоляване на структурните бариери пред творците, за разширяване на достъпа до култура и за подкрепа на художествени практики, които ангажират обществото с важни въпроси.
От тази перспектива приветстваме усилията на Национален фонд „Култура“ (НФК) за по-ясна и предвидима рамка на публичното финансиране през 2027 г. Същевременно считаме, че проектът на Индикативната програма следва да бъде допълнен с инструменти, които отчитат обществената роля на културата и създават реални възможности за участие на гражданските организации.
На първо място, предлагаме в Индикативната програма за 2027 г. да бъде възстановена самостоятелната програма „Социално ангажирани изкуства“ с отделен бюджет, график и условия, съобразени със спецификата на работата с различни общности.
Възстановяването на програма „Социално ангажирани изкуства“ би позволило да се използва и надгради вече натрупаният опит на НФК. Програмата се прилагаше и през 2023 г., като предоставяше възможности за подкрепа на художествени инициативи, свързани с обществени въпроси и участието на различни участието на общности, които срещат пречки пред достъпа до културния живот. В публикуваните през ноември 2023 г. резултати експертната комисия отбелязва затруднения при бюджетното планиране и недостатъчно убедително включване на общностите в част от кандидатурите. Според нас тези изводи следва да се използват за подобряване на конкурсните условия, методическите насоки и оценяването, вместо да водят до отпадане на направлението.
Социално ангажираните изкуства имат особености, които трудно се обхващат от програми, насочени преимуществено към създаването и представянето на отделни произведения. Те могат да включват документални и визуални изкуства, театър, литература, музика, съвместни творчески работилници и други форми, в които художественото съдържание се развива във взаимодействие с определена обществена среда. Част от тези инициативи поставят важни социални въпроси пред широка публика, а други предполагат продължителна съвместна работа с конкретна общност. И двата подхода заслужават подкрепа, когато имат убедителна художествена концепция и ясно обоснована обществена значимост.
В националното представително изследване “Индекс Достъп до култура” и Изследването на достъпа до култура за детската и младежката публика от 2026, провеждани от Лаборатория Право на култура(Инициатива на Сдружение “Фабрика за идеи” и “”Обсерватория по икономика на културата), ясно си личат няколко тревожни тенденции: публично финансираните форми на култура остават недостъпни предимно за публиката в по-малките населени места, хората с ниски до средни доходи и тези над 55 години и жените като цяло, докато над 40% от децата не са посетили никаква културна дейност извън организираните от училището си. Това означава, че България не успява да изпълни основни обвързващи страната документи, като декларацията от МОНДИАКУЛТ на ЮНЕСКО, в която отчитайки културните права на трудно приобщимите от културните политики групи се казва, че Приобщаващият достъп до култура и участието в културния живот и ползите от тях са етичен, социален и икономически императив. Напомняме, че България е подписала декларацията, както и че член 54 от Конституцията ни гарантира равен достъп до културните права на българските граждани. Не на последно място, Европейската комисия затвърждава водещата роля на културните права и социалната роля на културата в стратегическата рамка за развитие на сектора от 2025 “Европейски културен Компас”.
Необходимостта от подобна програма намира основание и в международните стандарти за културните права. В Общ коментар № 21 от 2009 г. относно правото на участие в културния живот Комитетът на ООН по икономически, социални и културни права разяснява, че това право включва три взаимосвързани измерения: участие, достъп и принос към културния живот. Последното предполага възможност хората сами да участват в създаването на културно съдържание, а не единствено да бъдат негова публика. Комитетът подчертава и необходимостта от мерки за преодоляване на пречките пред хората и общностите в неравностойно положение.
Особено значение има и Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване и насърчаване на многообразието от форми на културно изразяване от 2005 г., ратифицирана от България през 2006 г. Член 6, параграф 2 от нея изрично предвижда възможността държавите да прилагат мерки за публична финансова подкрепа, както и да насърчават организациите с нестопанска цел, независимите културни дейности и творците. Член 7 насочва към създаването на условия различни социални групи да развиват и представят собствените си културни форми, а член 11 признава съществената роля на гражданското общество при опазването и насърчаването на културното многообразие.
Тези разпоредби подкрепят разбирането ни, че публичното финансиране следва да достига и до културни инициативи, които възникват извън традиционните художествени институции, включително чрез партньорства с граждански организации.
В тази връзка предлагаме самостоятелната програма „Социално ангажирани изкуства“ да бъде включена със следния предмет:
„Финансова подкрепа за художествени проекти и творчески процеси, които активно развиват публики, където публично финансираните форми на култура не достигат, разглеждат значими обществени въпроси, насърчават културното многообразие, равнопоставеността и правата на човека и създават възможности за активно участие на различни общности в културния живот, включително чрез партньорства между артисти, културни и граждански организации.“
На второ място, предлагаме в условията на програмата изрично да бъде предвидена възможност за кандидатстване на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват художествени или културни дейности, независимо дали културата е основната им област на работа.
Гражданските организации често разполагат с ценен опит в работата с определени уязвими групи и познават пречките пред тяхното участие в обществения живот. Организации, работещи с деца и младежи, хора с увреждания, възрастни хора, етнически малцинства, бежанци, мигранти или хора, преживели насилие, могат да допринасят за създаването на качествени художествени проекти, които трудно биха били реализирани без това сътрудничество.
Затова предлагаме допустимостта на кандидатите да се определя според характера на предложената дейност, художествената концепция, професионалния капацитет и опита на екипа, а не единствено според основната сфера на работа на организацията. Когато приложимите нормативни изисквания не позволяват пряко кандидатстване, следва да се гарантира възможност за равноправно партньорство с допустима културна организация, при ясно разпределени отговорности и финансов ресурс за участието на всеки партньор.
Това съответства и на Заключенията на Съвета на ЕС от 13 декември 2024 г. относно подобряването и насърчаването на достъпа до култура (C/2024/7446), в които държавите членки са насърчени да развиват по-приобщаващи механизми за финансиране и дългосрочни партньорства между културния сектор, социалните институции и гражданските организации. Подобни партньорства дават възможност художественото съдържание да достига до различни публики и да отразява по-пълно общественото многообразие.
На следващо място, считаме за необходимо условията на програмата да отчитат реалните разходи за работа с общности. Съвместните творчески процеси често започват с проучване на потребностите, срещи, изграждане на доверие и подготовка на участниците. Особено при работа с хора, които срещат множество пречки пред участието си, тези дейности са съществена част от проекта, а не допълнителен административен ангажимент.
Предлагаме сред допустимите разходи изрично да бъдат включени възнаграждения за медиатори, социални работници, педагози, психолози и специалисти по достъпност, когато участието им е обосновано. Следва да могат да се финансират и транспорт, превод, придружаване, адаптиране на съдържание, грижа за деца и други практически мерки за участие.
За много хора достъпът до културния живот остава ограничен от липсата на достъпна среда, финансови средства, подходяща информация или културни инициативи в населеното място, в което живеят. Тези бариери могат да се съчетават и да поставят отделни хора в особено неблагоприятно положение. Например децата от семейства с ограничени доходи, хората с увреждания в малки населени места и възрастните хора с ограничена мобилност срещат различни, но често едновременно действащи препятствия. Публичното финансиране трябва да позволява на организациите да предвиждат подходящи решения според конкретните потребности, без да подхождат към всички групи по един и същ начин.
От значение е и начинът на оценяване на социално ангажираните художествени проекти. Предлагаме НФК да въведе критерии, които наред с художественото качество отчитат действително широко разбиране за достъпност: географска, социална, физическа, финансова, етническа наред с професионалната подготовка на екипа,, реалистичността на дейностите и качеството на създадените партньорства.
Броят на събитията и посетителите не следва да бъде определящ за оценката. Проект, включващ задълбочена творческа работа с малка група, може да има висока стойност, дори когато непосредствената му публика е ограничена, но посещава за пръв път културна дейност – така отчитаме качествена промяна вместо количествени измерители. Същевременно от подобни инициативи не бива да се очаква да докажат мащабна обществена промяна в рамките на няколко месеца. Устойчивата социална промяна изисква години последователна работа, изграждане на доверие и натрупване на резултати, за които отделните проекти могат да допринасят, но не могат да постигнат самостоятелно. Необходимо е да се оценяват конкретни и постижими резултати, съобразени с характера на проекта.
Особено внимание трябва да се отделя на етичното отношение към участниците. Когато художествени инициативи включват лични истории, снимки или свидетелства, е необходимо хората да бъдат информирани как ще се използват материалите и да имат възможност да откажат публичното им представяне. При работа с деца, хора, преживели насилие, или участници в зависимо положение следва да се прилагат подходящи мерки за защита на достойнството, личната неприкосновеност и безопасността им. Предлагаме тези принципи да бъдат отразени в конкурсните условия чрез ясни и приложими изисквания, без ненужно усложняване на процеса.
Наред с възстановяването на „Социално ангажирани изкуства“ предлагаме Индикативната програма за 2027 г. да включва и самостоятелен механизъм за поне едногодишна организационна подкрепа на независими културни организации, работещи в сферата на развитие на публики и социално-ангажирани изкуства.
Подходяща основа за това е програма „Едногодишен грант“ от 2022 г., чрез която НФК вече е подкрепял развитието на организационния капацитет и устойчивостта на независимия сектор. Предлагаме подобна програма да бъде възстановена с отделен бюджет и възможност за покриване на разходи за екипи, управление, поддържане на пространства, развитие на публики, партньорства и организационен капацитет, без финансирането задължително да бъде обвързано със създаването на конкретен художествен продукт.
В обхвата на тази подкрепа следва да могат да попадат и граждански организации с доказана културна дейност, включително такива, които работят едновременно в областта на изкуството, образованието, социалното включване и правата на човека.
За коалиция „РавниБГ“ устойчивостта на гражданския сектор е въпрос от особено значение. Организациите, които работят последователно с определени общности, изграждат професионален опит, отношения на доверие и партньорства, които не могат да бъдат поддържани единствено чрез краткосрочно проектно финансиране. Когато ресурсът достига само за отделни събития или продукти, съществува риск натрупаният капацитет да бъде загубен, а обществената полза от вече направените инвестиции да остане ограничена.
В тази връзка призоваваме НФК да предвиди по-гъвкави условия за изпълнение и отчетност, основани на доверие към организациите и съразмерен финансов контрол.
Практическият опит на коалицията, включително чрез Солидарния фонд на „РавниБГ“, показва значението на подход, при който самите общности участват в определянето на приоритетите и използването на ресурсите. При работата с хора и общности не всички обстоятелства могат да бъдат предвидени още при кандидатстването. Затова предлагаме да се допуска обосновано адаптиране на дейности и срокове, както и прехвърляне на средства между бюджетни пера в предварително определени граници, без сложни процедури за всяка незначителна промяна.
Отчетността следва да бъде съобразена с размера и риска на предоставеното финансиране, при гарантиране на прозрачността и законосъобразното разходване на публичните средства. По този начин ще се насърчи отговорното управление, без административните изисквания да отнемат непропорционално голям ресурс от същинската работа.
Считаме също, че условията за кандидатстване трябва да бъдат съобразени с възможностите на малките и регионалните организации, на фона на над 80% от средствата на НФК през 2025, останали за проекти в София Предлагаме след утвърждаването на бюджета на НФК за 2027 г. да бъдат публикувани конкретните финансови размери по програми и основанията за тяхното разпределение. Подходящо е да се предвидят различни размери на финансиране според мащаба на проектите и по-гъвкави изисквания за собствен принос, включително възможност за по-ниско съфинансиране при малки инициативи, когато това е допустимо.
Важно е липсата на значителен собствен финансов ресурс да не се превръща в пречка пред организации, които имат необходимия опит и работят в среда с ограничени възможности за набиране на средства. Същевременно конкурсните бюджети трябва да позволяват справедливо възнаграждение за художествения труд и за професионалния принос на партньорите.
В заключение, предлагаме възстановяването на програма „Социално ангажирани изкуства“ и въвеждането на самостоятелен механизъм за едногодишна организационна подкрепа да бъдат отразени като конкретни ангажименти в окончателната Индикативна програма за 2027 г., с определени финансови параметри и срокове.
Препоръчваме разработването на условията да се осъществи в диалог с представители на независимия културен и граждански сектор, включително организации с опит в работата с различни общности. При възстановяването на „Социално ангажирани изкуства“ следва да бъдат използвани и резултатите от предходните издания, за да се гарантират по-добри условия за кандидатстване, изпълнение и оценяване.
Гражданско обединение „РавниБГ“ заявява готовност да участва в този диалог и да допринесе с опита и експертизата на своите организации членки за разработването на по-достъпни, устойчиви и съобразени с действителните потребности механизми за финансиране.
Убедени сме, че културната политика трябва да създава възможности не само повече хора да имат достъп до изкуство, но и да участват в неговото създаване. Подкрепата за независимите творци, гражданските организации и техните партньорства е важна инвестиция в културното многообразие, свободата на изразяване и активното участие в обществения живот.
С уважение,
Гражданско обединение „Равни БГ“