ДО КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ НА 52-РОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
На вниманието на г-жа Янка Тянкова – председател на комисията
КОПИЕ: ДО КОМИСИЯТА ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
СТАНОВИЩЕ
на Гражданско обединение „Равни БГ“
Относно: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, № 52-654-01-32, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 7 май 2026 г.
Уважаема г-жо Тянкова,
Уважаеми членове на парламентарните комисии,
Коалиция „Равни БГ“, която обединява граждански организации, работещи за защита на правата на човека, равнопоставеността, социалното включване и активното гражданско участие, изразява категорично несъгласие с предложения законопроект. Призоваваме народните представители да не го подкрепят на първо гласуване. Защитата на гражданите от действително заблуждаващо представяне на организации е легитимна задача на държавата, но предложените промени не я решават по необходим и пропорционален начин.
Законопроектът предвижда нов чл. 7а от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), който ограничава употребата в наименованията на широк кръг думи, съкращения, символи и други означения, за които се приема, че създават внушение за публичноправен статут. Сред посочените понятия са общоупотребими думи като „национален“, „държавен“, „институт“, „комисия“ и „служба“. Ограниченията обхващат и варианти на чужд език, транслитерация и графични означения. Предвижда се съдът да може да даде задължителни указания за промяна на наименованието в тримесечен срок, а неизпълнението им да стане основание за прекратяване на юридическото лице с нестопанска цел. Вече вписаните организации ще трябва да приведат имената си в съответствие с новите изисквания в шестмесечен срок.
Съществуващата правна уредба вече забранява заблуждаващите наименования. Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ наименованието не трябва да въвежда в заблуждение и да накърнява добрите нрави. Това правило позволява индивидуална преценка дали конкретно наименование действително създава невярна представа за правния статут, функциите или връзката на организацията с публична институция. Предложената забрана не добавя ясна защита, а заменя оценката на действителния риск с предположението, че употребата на определени думи сама по себе си е неправомерна.
Подобен подход не отчита значението на думите в техния контекст. „Национален“ може да описва географския обхват или членския състав на една организация, „институт“ – изследователска дейност, а „държавен“ – професионалната общност, чиито представители се сдружават. Както посочва и Българският център за нестопанско право в становището си по проекта, подобна формална забрана може да засегне например организация с наименование „Асоциация на държавните съдебни изпълнители в България“, без това наименование да представя асоциацията като държавен орган. От решаващо значение следва да бъде дали гражданите реално могат да бъдат заблудени, а не дали една дума присъства в предварителен списък.
Особено обезпокоително е обвързването на спор за наименование с възможността организацията да бъде прекратена. Промяната на име може да засегне идентичността, партньорствата, договорните отношения, комуникационните канали и доверието, изграждано в продължение на години. За малки местни сдружения и организации, които работят с доброволци и ограничен административен ресурс, това би означавало несъразмерна тежест. Прекратяването на юридическо лице е крайна мярка, която не следва да се използва като санкция за формално несъответствие, когато не е доказана конкретна вреда или тежко нарушение.
Този извод се подкрепя от Препоръка CM/Rec(2007)14 на Комитета на министрите на Съвета на Европа относно правния статут на неправителствените организации. В т. 34 тя допуска отказ за придобиване на правосубектност при очевидно заблуждаващо наименование, тоест след конкретна преценка. В т. 44, 72 и 74 се подчертава, че прекратяването е допустимо само при изключителни и сериозни основания, докато при повечето нарушения следва да се предпочитат подходящи, по-леки мерки. Съвместните насоки на Венецианската комисия и СДИПЧ/ОССЕ относно свободата на сдружаване също изискват ограниченията да бъдат ясно формулирани, необходими и пропорционални. Предложените текстове не отговарят убедително на тези критерии.
Не намираме достатъчно основание и за избрания обхват на регулацията. Ако законодателят се стреми да предотврати невярно представяне като орган на публичната власт, рискът не е присъщ само на сдруженията и фондациите. Сходни наименования могат да бъдат използвани и от други частноправни субекти. Въвеждането на специален, значително по-тежък режим единствено за юридическите лица с нестопанска цел създава необосновано различие в третирането им и поставя под въпрос съответствието на мярката със заявената цел.
Свободата на сдружаване е гарантирана от чл. 44 от Конституцията на Република България и чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека. Тя включва не само възможността гражданите да учредяват сдружения, но и да поддържат тяхната дейност, да формулират целите им и да изграждат разпознаваема публична идентичност. Държавната намеса трябва да преследва конкретна легитимна цел, да е предвидима и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ. Ограничение, което може да наложи масови промени на наименования и да доведе до прекратяване на съществуващи организации, не може да бъде обосновано само с абстрактно предположение за възможно заблуждение.
Не е представена убедителна оценка колко действащи организации биха били засегнати, какви разходи биха понесли, какви конкретни злоупотреби не могат да бъдат предотвратени с действащия чл. 7, ал. 2 ЗЮЛНЦ и защо по-леки средства не биха били достатъчни. При регулиране на основно право подобна обосновка не е формалност, а условие за качествено законодателство. Тя е особено важна за организациите, които представляват слабо чути общности и чието участие в обществения живот зависи от стабилна и предвидима правна среда.
Коалиция „Равни БГ“ подкрепя ясни и еднакво приложими правила срещу действителното въвеждане в заблуждение и злоупотребата с публичноправен статут. Действащото законодателство вече предоставя инструменти за това. Ето защо настояваме Законопроект № 52-654-01-32 да бъде отхвърлен на първо гласуване, а всеки бъдещ опит за промяна на режима на наименованията на гражданските организации да се основава на конкретни данни, оценка на въздействието и действителни консултации със засегнатите страни.
С уважение,
Гражданско обединение „Равни БГ“