ДО КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ НА 52-РОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
На вниманието на г-жа Янка Тянкова – председател на комисията
КОПИЕ: ДО КОМИСИЯТА ПО КУЛТУРАТА И МЕДИИТЕ
КОПИЕ: ДО КОМИСИЯТА ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
СТАНОВИЩЕ
на Гражданско обединение „Равни БГ“
Относно: Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти, № 52-654-01-74, внесен от Костадин Костадинов и група народни представители на 26 юни 2026 г.
Уважаема г-жо Тянкова,
Уважаеми членове на парламентарните комисии,
Гражданско обединение „Равни БГ“ е коалиция от над 60 граждански организации от различни региони на страната, обединени около принципите на демокрацията, равнопоставеността, солидарността и защитата на правата на човека. Организациите в коалицията работят в разнообразни области, включително социално включване, права на децата, образование, култура, здравеопазване, опазване на околната среда и подкрепа за общности, изправени пред неравенства и дискриминация. От тази перспектива изразяваме категоричното си несъгласие със Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти № 52-654-01-74 и призоваваме народните представители да не го приемат.
Подкрепяме прозрачността на финансирането, почтеността в публичния живот и ефективното предотвратяване на неправомерно влияние. Внесеният законопроект обаче не предлага съразмерни инструменти за постигането на тези цели. Той въвежда специален стигматизиращ статут, основан предимно на произхода на получени средства, и свързва с него широки забрани и допълнителни административни задължения. По този начин не се установява кой действително действа по поръчение или под контрола на чужд субект, а се създава презумпция за съмнителна дейност на законно финансирани организации, медии, дружества и физически лица.
Предложеният режим обвързва определянето на лице като „чуждестранен агент“ с получаването на средства или друга подкрепа от чужбина над 1000 евро за календарна година и участието в широко формулирани дейности. Сам по себе си фактът на чуждестранно финансиране не доказва чуждо влияние, зависимост или изпълнение на чужди указания. Международното сътрудничество и трансграничното финансиране са обичайни и законни елементи от работата на университети, изследователи, културни институции, медии, предприятия и граждански организации. Подмяната на необходимостта от доказване на конкретно неправомерно поведение с формален критерий за произход на средства е необоснована и създава риск от произволно прилагане.
Терминът „чуждестранен агент“ има собствено силно негативно обществено значение. Той предполага, че посоченото лице представлява чужди интереси, дори когато няма доказателства за подобна връзка. Законопроектът изисква това обозначение да присъства в публични материали и публикации, като по този начин държавата не просто събира информация, а налага оценка върху идентичността и дейността на засегнатите лица. Подобна практика подкопава доверието към независимо организирани граждански инициативи, медии и експерти и може да възпре хората от сътрудничество с тях.
Особено проблематични са предвидените ограничения върху участието в обществения живот. Забраните за определени дейности в образователни институции, въздействие върху публични политики и разпространение на материали не са насочени към доказани нарушения, а към категории лица, определени по неясни и твърде широки критерии. Тези ограничения биха засегнали застъпничеството пред държавни и общински органи, публичните кампании, обучителните дейности и независимата експертиза. Това не е технически режим за отчетност, а пряка намеса в свободата на сдружаване, свободата на изразяване и правото на участие в демократичните процеси.
Вече съществуват механизми за публична отчетност и контрол. Юридическите лица с нестопанска цел подават данни в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ, изпълняват счетоводни и данъчни задължения и подлежат на проверка по приложимото финансово законодателство. Има правила за предотвратяване на изпирането на пари, за деклариране на действителни собственици, за управление на конфликтите на интереси и за отчетност по публични и частни грантове. Ако законодателят установи конкретен пропуск, той следва да бъде адресиран с целева, обоснована и еднакво приложима мярка. Предлаганата регистрация, допълнителен одит и публично обозначаване не са подкрепени с убедителни доказателства, че решават проблем, който действащите институции и правни инструменти не могат да решат.
Европейският съд по правата на човека вече е разгледал последиците от сходно законодателство. В решението си по делото Ecodefence and Others v. Russia (жалба № 9988/13 и други, 14 юни 2022 г.) Съдът приема, че режимът за „чуждестранни агенти“ е нарушил свободата на сдружаване по чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека. Сред съществените проблеми са непредвидимите понятия, стигматизиращото обозначение, прекомерните задължения и тежките санкции. България е обвързана от Конвенцията и не следва да въвежда уредба, която възпроизвежда вече установени нарушения на защитени права.
В решението си от 18 юни 2020 г. по дело C-78/18, Комисия/Унгария, Съдът на Европейския съюз приема, че специалният режим за деклариране и публично обозначаване на граждански организации, получаващи подкрепа от чужбина, нарушава свободното движение на капитали и основни права, включително свободата на сдружаване, правото на личен живот и защитата на личните данни. Съдът подчертава, че прозрачността на финансирането не оправдава автоматично ограничителни изисквания, които пораждат климат на недоверие към организациите. Тези изводи са пряко релевантни при преценката на предложения български режим. Въпросното законодателство в Унгария става повод за две наказателни процедури от страна на Европейската комисия – такива последствия обосновано могат да се очакват и за България.
Службата на ОССЕ за демократични институции и права на човека (ОССЕ/БДИПЧ) разглежда сходния български законопроект в правно становище от 30 май 2025 г. (NGO-BG/530/2025). Анализът обръща внимание на несъвместимостта на широка регистрация на „чуждестранни агенти“ с международните стандарти за свобода на сдружаване, изразяване и участие в обществените дела. Особено важен е принципът, че получаването на ресурси, включително от чужбина, е част от възможността гражданските организации да осъществяват законната си дейност, а ограниченията трябва да бъдат ясно обосновани, необходими и пропорционални.
Законопроектът поставя под въпрос и съответствието си с чл. 44 от Конституцията на Република България, чл. 11 от Европейската конвенция за правата на човека, чл. 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципите на свободата на изразяване. Гражданските организации не са длъжни да поддържат позициите на действащото управление, за да бъдат легитимни участници в публичния дебат. Критичното отношение към институциите, изразяването на различни гледни точки и търсенето на промени в политики са нормални проявления на демокрацията, а не основания за специално подозрение и ограничаване.
Практическите последствия ще бъдат особено тежки за по-малките организации извън големите градове и за тези, които работят с хора в уязвимо положение. Допълнителните административни разходи, рискът от стигматизация и несигурността дали една обичайна дейност ще бъде квалифицирана като недопустима могат да доведат до прекратяване на програми, загуба на партньорства и отказ от застъпничество. Негативните последици няма да се ограничат до организациите: те ще засегнат хората, които разчитат на предоставяни от тях социални, правни, образователни, културни и други обществени услуги.
Подобни ограничения създават и неблагоприятен сигнал към европейски и международни партньори. Участието в европейски програми, международни мрежи и трансгранични проекти е нормална част от работата на българските организации и институции с доказани дългосрочни ползи за българското общество и публична среда. Вместо да изгражда предвидима среда за сътрудничество, проектът рискува да възпрепятства привличането на експертиза и ресурси и да отслаби гражданския капацитет за реакция при обществени кризи. Това противоречи на заявената цел за укрепване на доверието и прозрачността.
За коалиция „Равни БГ“ няма противоречие между прозрачността и независимото гражданско участие. Напротив, устойчивата прозрачност се постига чрез ясни правила за действителни конфликти на интереси, отчетност на средствата и равнопоставен контрол, а не чрез предварително определяне на категории законно действащи субекти като заплаха. Българският център за нестопанско право също посочва в анализа си от 10 юли 2026 г., че законопроектът дублира съществуващата отчетност и въвежда забрани, които надхвърлят необходимото за заявената му цел.
Поради изложените основания настояваме Законопроектът за регистрация на чуждестранните агенти № 52-654-01-74 да бъде отхвърлен на първо гласуване. Призоваваме Народното събрание да защити правото на свободно сдружаване, независимия публичен дебат и равноправното участие на гражданите в обществения живот. При бъдещи инициативи, свързани с прозрачността, следва да се изхожда от конкретно установени проблеми, оценка на въздействието, международните стандарти и открит диалог със засегнатите организации.
С уважение,
Гражданско обединение „Равни БГ“