ДО 52-РО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
КОМИСИЯТА ЗА ПРЯКОТО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕТО С ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО
КОМИСИЯТА ПО ПРАВАТА НА ЧОВЕКА, ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА И ЖАЛБИТЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА
КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, ДЕМОГРАФСКАТА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

 

СТАНОВИЩЕ
на Гражданско обединение „Равни БГ“

относно чл. 113 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2027 г., № 52-602-01-71, внесен на 16 ноември 2026 г.

Уважаеми народни представители,

Гражданско обединение „Равни БГ“ обединява над 60 организации от цялата страна, които работят за равнопоставеност, защита на правата на човека, социална справедливост и гражданско участие във вземането на публични решения. Чрез непосредствената си работа с различни общности, включително с хора в уязвимо положение, организациите познават затрудненията при достъпа до права и публични услуги и допринасят за разработването на политики, съобразени с реалните потребности на гражданите.

Нашата експертиза достига до институциите не само чрез писмени становища и обществени консултации, но и посредством работни групи, специализирани обучения, експертни срещи и съвместна работа по конкретни случаи. Тези форми на взаимодействие позволяват на администрацията да получава непосредствена обратна връзка за прилагането на законодателството и да търси решения съвместно със засегнатите общности. В определени случаи това изисква присъствена работа на терен или в подходяща за участниците среда извън административните сгради.

В този контекст Гражданско обединение „Равни БГ“ възразява срещу запазването на чл. 113, ал. 2 и 3 от Законопроекта за държавния бюджет за 2027 г. и настоява тези разпоредби да отпаднат. Макар ограниченията за мястото и формата на служебните срещи, обученията и координационните дейности да са адресирани към бюджетните организации, те могат да затруднят взаимодействието им с гражданския сектор, включително когато участието на служители е служебно обосновано и не изисква допълнителни публични средства.

Подкрепяме необходимостта от финансова дисциплина и ефективно разходване на публичните средства, но считаме, че предложените ограничения не са подходящ инструмент за постигането на тази цел. Те регулират предимно мястото и формата на служебните дейности, вместо необходимостта и действителните разходи за тяхното провеждане. Когато гражданска организация организира и финансира експертна среща или обучение, отказът на представител на институция да участва единствено поради мястото на провеждане не носи пряка икономия от организационни разходи, но може да лиши инициативата от необходимата институционална експертиза. Същевременно провеждането на дадена дейност в административна сграда не гарантира, че тя ще бъде по-икономична или ефективна.

Съществуват и основания за загриженост, свързани с прилагането на сходните ограничения през 2026 г. В сферата на образованието бяха публично описани откази от планирани изнесени квалификации, неяснота относно допустимостта на обменни посещения между училища и затруднения при изпълнението на предварително поети ангажименти по образователни проекти. Тези случаи показват риска неясните правила да водят до откази от полезни дейности поради опасения от финансови санкции. В същото време в публикуваните общи мотиви към бюджета за 2027 г. не установяваме отделна количествена оценка на постигнатите чрез ограниченията икономии, отменените дейности и допълнителната административна тежест. Без подобни данни не може да се направи обоснован извод, че продължаването на мярката ще доведе до по-ефективно използване на публичните средства.

Допълнителен проблем създава различното третиране на съпоставими инициативи според произхода на финансирането и статута на организатора. Предвидените изключения допускат определени дейности по международни програми и проекти, но не обхващат изрично всички аналогични инициативи, финансирани със собствени средства на граждански организации, подкрепа от български донори или национални програми. Така дейности с еднаква цел и обществена полза могат да бъдат третирани различно по формален критерий, който сам по себе си не доказва наличието на неоправдан публичен разход.

Особено притеснително е положението на гражданските организации, които предоставят специализирани обучения на служители в публичния сектор. В образователната сфера например организации с одобрени и вписани в регистъра на Министерството на образованието и науката квалификационни програми преминават през процедура за оценяване и заплащат нормативно определени такси. Това обаче не им придава автоматично статут на публична обучителна институция. При ограничително прилагане на изключенията възниква риск от необосновано предпочитане на определени доставчици, независимо от качеството и приложимостта на обученията.

Гражданският сектор разполага с експертиза в области като приобщаващото образование, превенцията на насилието, защитата от дискриминация и социалното включване, придобита чрез дългогодишна работа с общности. Ограничаването на достъпа на публичните служители до подобни обучения може да се отрази върху професионалния им капацитет и качеството на предоставяните услуги. Затова считаме, че допустимостта на дадено обучение следва да се определя от неговото съдържание, служебна необходимост и професионална стойност, а не от правноорганизационната форма на доставчика.

Ограниченията могат да имат неблагоприятни последици и за работата с местни общности. Срещите на терен позволяват на представители на администрацията да се запознаят непосредствено с условията в социални услуги, училища и общностни центрове и да обсъдят възможните решения с пряко засегнатите хора. Изискването подобни дейности по правило да се провеждат в помещения на бюджетни организации може да прехвърли разходите и организационната тежест върху самите участници. Това е особено проблематично за хора с увреждания, жители на отдалечени населени места и хора, за които пътуването представлява значително финансово или физическо затруднение.

От гледна точка на равнопоставеността възможността за избор на подходящ формат е съществена. За някои хора дистанционното участие е по-достъпно, но за други то създава допълнителни бариери. При работа с пострадали от насилие, хора, преживели дискриминация, или общности с ниско доверие към институциите присъствената среща в безопасна и позната среда може да бъде необходима за пълноценен разговор. Еднаквото административно правило невинаги осигурява равни възможности, когато не отчита конкретните потребности на участниците.

Тези съображения са свързани и с международните задължения на България. Член 4, пар. 3 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания изисква държавите да провеждат тесни консултации и активно да включват хората с увреждания чрез техните представителни организации при разработването и прилагането на политики, които ги засягат. В Общ коментар № 7 Комитетът по правата на хората с увреждания подчертава необходимостта участието да бъде действително и достъпно. Сходен принцип е заложен в Препоръка (ЕС) 2023/2836 на Европейската комисия, която насърчава премахването на препятствията пред гражданското участие и поддържането на редовен диалог с гражданските организации. Макар препоръката да няма правнообвързващ характер, тя отразява необходимостта институционалните механизми да улесняват, а не да затрудняват участието.

Отчитаме предимствата на дистанционната комуникация, но считаме за необосновано определени вътрешни и междуведомствени координационни срещи да бъдат задължително провеждани единствено онлайн. Това правило не засяга непосредствено всички срещи с граждански организации, но може да затрудни координацията по въпроси, за чието решаване те предоставят експертиза. При съвместни проверки, работа по сложни случаи и практически обучения присъственият формат може да бъде по-ефективен. В своите Насоки за процесите на гражданско участие ОИСР препоръчва методите и дигиталните инструменти да се избират според целта на конкретния процес и потребностите на участниците. Считаме, че същата логика следва да се прилага и при служебната координация.

Необходимо е да се отстрани и правната неяснота в изключението за нормативно установените функции, дейности и правомощия. Изразът „освен ако това ограничение не води до възпрепятстване“ допуска буквално тълкуване, противоположно на предполагаемата му цел. Това създава риск от противоречива практика между институциите и необосновани откази от участие поради опасения от финансови санкции. Формулировката следва недвусмислено да допуска изключение, когато ограничението би възпрепятствало изпълнението на нормативно установени функции.

При оценката на предложените разпоредби следва да се отчете и административният ресурс, необходим за тяхното прилагане. Проверяването на източниците на финансиране, тълкуването на изключенията, допълнителните съгласувания и промените в планирани дейности също изискват време и средства. Възможно е формалното спестяване на определен разход да бъде съпроводено от пропуснати обучения или забавена координация. Без оценка на тези последици ефективността на ограниченията остава недоказана.

Считаме, че съществуват по-пропорционални инструменти за постигане на същата бюджетна цел. Ако ограниченията бъдат запазени, предлагаме изрично да се допуска присъствено участие след писмено потвърждение от ръководителя на съответната институция за неговата служебна необходимост, при спазване на предварително одобрен финансов лимит и с последваща отчетност по приложимия ред, включително за командировки, когато това е относимо. При липса на допълнителен публичен разход следва да е достатъчна мотивирана преценка за служебната необходимост. Необходимо е също да се предвидят ясни изключения за обществено консултиране, работа на терен, специализирани обучения и междуинституционална координация, като се гарантира равнопоставено третиране на компетентните доставчици на обучение независимо от правноорганизационната им форма и произхода на финансирането.

Отчитаме особеностите на бюджетната законодателна процедура, включително предвиденото изключение от прилагането на определени процедури по Закона за нормативните актове. Това обаче не отменя необходимостта предложените мерки да бъдат достатъчно обосновани и съразмерни на преследваните цели. Продължаването на ограничения, за които вече има данни за практически затруднения, без ясна оценка на ефекта им, не осигурява необходимата предвидимост за институциите и техните партньори.

Разглеждаме този въпрос и в по-широкия контекст на необходимостта от прозрачен и социално отговорен бюджетен процес. Държавният бюджет е основен инструмент за изпълнение на публичните политики и гарантиране на правата на гражданите. Затова настояваме за приемането на социално отговорен държавен бюджет, който осигурява достатъчно, устойчиво и предвидимо финансиране за социалните услуги, образованието, здравеопазването, културата и политиките за равнопоставеност и защита на правата на човека. Бюджетните приоритети следва да бъдат насочени към намаляване на социалните и регионалните неравенства, осигуряване на достъпни и качествени публични услуги и адекватна подкрепа за хората в уязвимо положение. Това предполага прозрачни критерии за разпределение на средствата и реално участие на гражданските организации при определянето на приоритетите и оценката на резултатите.

С оглед на изложеното Гражданско обединение „Равни БГ“ настоява Народното събрание да не подкрепя запазването на чл. 113, ал. 2 и 3 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2027 г., № 52-602-01-71, и тези разпоредби да отпаднат. Нашето искане не поставя под съмнение необходимостта от контрол върху публичните разходи, а цели той да се осъществява чрез обективни финансови критерии, без необосновани ограничения пред служебната дейност, професионалната квалификация и взаимодействието с гражданското общество.

Призоваваме народните представители да подкрепят бюджетна рамка, която съчетава финансовата отговорност с качествени публични услуги, защита на правата на човека и открито взаимодействие с гражданите. Ефективното управление се измерва не само със спестените средства, но и със способността на институциите да изпълняват функциите си и да отговарят на обществените потребности.

Гражданско обединение „Равни БГ“

Secret Link