Как микрофинансирането на граждански инициативи катализира системни промени

Въведение: Парадоксът на малкото и голямото в социалните трансформации

Когато говорим за социална промяна, обикновено си представяме големи жестове – шумни кампании с огромни ресурси, обещания за един друг, по-добър свят, който обаче изглежда далечен и несигурен. Представяме си бъдеще, за което нямаме гаранция, че ще настъпи.

А истината е, че най-съществените трансформации често започват тихо. Те се раждат в малки зали на читалища, в кръгове от доброволци, в неформални разговори – и най-вече в съгласието между мен и теб, че пътят към промяната е това, което ни свързва. Че нищо не е обещано, че бъдещето може и да не дойде такова, каквото го мечтаем, но да вървим заедно към него е самият смисъл на съществуването.

Именно там – в пукнатините на ежедневието – се раждат новите идеи за справедливост и солидарност. И именно така бъдещето неусетно се превръща в настояще – не като утопия в съзнанието на някой уморен мечтател, а в простите моменти между хората: моментите на солидарност, на разбиране, на подкрепа. Моментите, които всъщност изграждат целия живот.

Това е социален феномен, който социологът Джеймс Скот нарича „скрити транскрипти на съпротивата“* – отношения, които се появяват именно в пространствата, които традиционната власт не контролира напълно. Този скрит диалог позволява на подчинените групи (като работници, малцинства и др.) да формулират и споделят свои идеи и ценности, които не съвпадат непременно с официалната идеология и които публично биват „маскирани“ в името на оцеляването.

През годините коалиция „РавниБГ“ създаде именно едно такова своеобразно „сигурно пространство“, където точно тези наративи могат да бъдат развивани, обсъждани и реализирани през финансовия си механизъм.

Коалицията даде началото на Солидарен фонд с ясна и принципна визия: разпределянето на средства не трябва да бъде диктувано отвън, а от самите общности – онези, които ежедневно живеят със социалните предизвикателства и най-добре познават нуждите си. Това е реализация на принципа „нищо за нас без нас“. Разпределянето на ресурси се превръща в общностен процес, при който самите участници определят приоритетите, условията за кандидатстване и избора на проекти. Така средствата достигат там, където могат да имат най-голямо значение. Така се роди идеята Солидарният фонд да функционира по модела на participatory grantmaking (съвместен модел за разпределяне на средства). Всяка година през него се финансират между 4 и 6 проекта със сума ненадвишаваща 7 хиляди лева. Това скоро ще се промени, защото вярата ни в този механизъм ни подбуди да го развием и да потърсим начини той да достигне до повече хора.

Моделът променя и самите роли – донорите и подкрепените организации престават да съществуват в йерархия, а се превръщат в партньори, които заедно носят отговорност за процеса по разпределяне на средства. Този модел създава култура на справедливост чрез равно участие, в която разнообразието от гледни точки и житейски опит е сила. Традиционният модел на благотворително финансиране възпроизвежда отношения, характерни за капиталистическата система – донорът, разположен в позицията на властта, определя не само какви проекти да бъдат подкрепени, но и кои проблеми заслужават внимание. Този модел, макар и да се легитимира чрез реторика за „ефективност“ и „отчетност“, по същество ограничава социалното въображение в рамките на приемливото за доминиращите елити.

В този ред на мисли, освен с начина на разпределяне на средства, Солидарният фонд експериментира и с отчет през видео разговор и разказване на истории, в който всички членове на „РавниБГ“ имат възможност да чуят от първа ръка за успехите и предизвикателствата на техните колеги. Настоящият текст е частично информиран от тези истории и, разбира се, от отпечатъка, оставен от тези проекти в дигиталното и физическото пространство.

За БФЖ, като феминистки фонд и координатор на „РавниБГ“, Солидарният фонд e отражение на нашите ценности. Когато решенията се раждат в диалог, когато практикуваме доверие – резултатът от финансирането е репрезентативен за реалните нужди на общностите, които представляваме като коалиция и като феминистки Фонд.

През 2024 г. Солидарният фонд подкрепи шест проекта и за поредна година наблюдавахме истинско сътрудничество и кохезия между членовете на коалицията. Това е най-яркото доказателство за една позиция, която отстояваме както в БФЖ, така и в „РавниБГ“ – финансиращите механизми, с които работи една организация и/или коалиция, трябва да отговарят и да се съотнасят към организационната структура и ценности. С други думи, ако „РавниБГ“ е интерсекционална коалиция, която се опира на принципа на многообразието като ценност, то финансиращият механизъм, който коалицията практикува, се основава на същите тези принципи.

Научи повече за историята на „РавниБГ“

Солидарен фонд 2024: Интерсекционалността като методология

Шестте проекта, подкрепени от Фонда през 2024 г., демонстрират принципа на интерсекционалността като практическа методология за социална промяна. Всеки проект предизвиква различни аспекти от системните неравенства през пресеченост, а заедно формират холистична визия за справедливо общество, в което различни играчи – медии, доброволци, институции, бизнеси и пр. работят в синхрон.

Дигиталната справедливост като човешко право

В дигиталния свят фондация „БлуЛинк“ създаде проекта „7 истории на информационни технологии за човешки права и природа“. Разказите описват как дигиталното пространство може да се превърне в инструмент за защита на правата на човека и как гражданските организации използват интернет и информационните технологии.

Неприятно е да си признаем, че животът се случва и е истински и онлайн, въпреки многото дезинформация, манипулации и изкуствени образи, които виждаме ежедневно от екрана, с който се събуждаме и заспиваме, ние продължаваме да пребиваваме в тези пространства и те да информират идеята ни за „реалност“. Виртуалният свят, дигиталните инструменти, самият интернет ни бяха обещани като утопично демократично пространство, което ще постави всички ни при равни условия както в споделянето, така и в получаването на информация. С напредването на века обаче става ясно, че това обещание не се изпълнява – може би защото никой реално не ни го е дал, може би защото изпълнението му зависи от нас самите, от нашата култура, от начините, по които използваме технологиите, и от начините, по които решаваме да не ги използваме. Светът, който наистина приляга на всеки, светът, който обогатява, вместо да разрушава индивида и общностите, се гради чрез колективните усилия на всички нас.

Сред историите разказани от „БлуЛинк“ се откроява мобилната работа с уязвими семейства на Фондация „Мисия Криле“:

В продължение на близо две години мобилен екип на фондацията в Стара Загора работи сред уязвими общности в квартал „Лозенец“ и в околните села, оказвайки подкрепа на семейства в риск. След поредица от интервюта е сформиран мобилен екип, който оценява рисковете във всяко семейство – от насилие, зависимости и изоставяне на деца до отпадане от училище. Присъствието на място, доверието на хората и честите обходи се оказват ключови за успеха на проекта.

Когато проектът приключва, постигнатото е впечатляващо: изградена е мрежа за подкрепа, започват редовни срещи, консултации и програми за родители и деца. Но нуждата остава. Фондацията подготвя ново проектно предложение до Община Стара Загора за скромната сума от около 19 хиляди лева, основно за заплати и транспортни разходи на мобилния екип. Одобрението обаче се бави. Проектът е спрян в една от ресорните комисии и няма информация защо това се случва сега.

След като Диана Димова, директорка на „Мисия Криле“, алармира коалицията за ситуацията, бързата онлайн комуникация позволи на над 30 организации от цялата страна да застанат зад каузата ѝ. По инициатива на адв. Диана Радославова от Центъра за правна помощ „Глас в България“ беше изготвено становище в подкрепа на фондацията, към което се присъединиха всички останали членове на коалицията.

На 31 октомври 2024 г. – след няколко месеца усилия, публични комуникации приканващи към подкрепа и солидарност – проектът е одобрен и получава широка подкрепа в общинските комисии. Работата на мобилния екип може да продължи.

„Този натиск имаше голямо значение за одобрението на проекта“, казва Диана Димова от „Мисия Криле“. „За мен е важно в бъдеще мрежата на „РавниБГ“ да бъде още по-активна, когато има нужда от солидарност и спешни действия.“

В желанието на Диана за по-силна гражданска мрежа прозира нещо наистина важно и дълбоко човешко – желание за свързаност. Свързаността не е просто принципна позиция, не означава да „направиш услуга“, защото така е правилно. Тя е функционално ключова за индивидуалния успех на всеки от нас, а без нея колективните успехи са направо невъзможни. Свързваме се не защото трябва, а защото просто няма друг начин.

„ДОБРОкаст пътува!“: Картографиране на доброволчеството в българските градове

Подкастът на сдружението за доброволчески труд CVS-България цели да открие и предаде историите на хората, които даряват от времето и енергията си, за да направят света около себе си по-човешки. Tретият сезон „ДОБРОкаст” е истинско пътешествие из България, където водещите Теодора Станкова и Катерина Стоянова събират историите на доброволци от различни краища на страната.

Това, което разбираме и научаваме с всеки епизод, е свързано със същността на доброволчеството – то по дефиниция не се прави по задължение, а е личен избор да се вложиш в кауза. Често именно благодарение на доброволците общностите намират сили да продължат – те свързват хората и поддържат живи каузите. Доброволците са там в момент на криза, по собствена воля и в знак на солидарност с онези, които не са избрали да бъдат в кризисна ситуация. В такива моменти доброволците даряват най-ценното за всеки човек – времето си.

В епизодите на „ДОБРОкаст“ прозира принципът на споделеното знание: доброто има смисъл само когато се предава нататък. Всеки запис е доказателство, че солидарността е заразна – една история поражда друга, един жест вдъхновява следващия. В свят, в който късото съдържание владее вниманието и ни привиква към мигновеното, подкастът си позволява лукса на времето. Той отваря пространство за по-дълги разкази, за нюанси, за емоцията зад думите.

Втори епизод от трети сезон на „ДОБРОкаст“ е посветен на първия по рода си куиър фест във Варна.

В него се разказва не само за логистиката и програмата, а за човешкото желание да се почувстваш обгърнат с любов, да бъдеш приет и да дадеш на свой ред топлина и сигурност на другите. Десетте доброволци в организацията на фестивала въплъщават принципа на афективния труд** –работа, която създава връзки и емоции, а не просто материални продукти. Тази форма на труд, макар често да е недооценена от капиталистическата икономика, е фундаментална за поддържането на социалните връзки и за създаването на общности на грижа. Това е труда, който полагат доброволците навсякъде, такъв който произвежда отношения, не предмети.

Възстановяване на доверието: Консултативният съвет в Казанлък

От 2018 г. „Жените на Казанлък“ работят за защита на правата на жените и борбата срещу домашното насилие. Управлявайки Център за превенция на насилието над жени в града, организацията предоставя безплатна специализирана помощ на пострадали и добре знае как системните проблеми засягат конкретните хора.

С проекта „Равенство, солидарност и гражданско общество“ организацията прави важна крачка напред – от индивидуалната подкрепа към промяна на местно ниво. В рамките на проекта в Казанлък се създава Консултативен съвет на гражданите – платформа за диалог между хората и местната власт. Той има за цел да бъде мост между тези, които вземат решения, и тези, които живеят с последствията от тях.

Инициативата включва и национална конференция, както и обучения за местни активисти – за да им даде знания и умения за по-ефективна гражданска работа.

За „Жените на Казанлък“ това е естествено продължение на мисията им – от грижа за пострадалите към стратегическа застъпническа дейност. Проектът е ярък пример за това как местните общности могат да придобият увереност, да участват активно, а защо не и да се доверят на репрезентиращите ги във властта. Това е възможно само когато гражданите имат платформа за диалог и подкрепа. Структурната промяна започва от частните примери, които се приравняват към колективните нужди и се консултират с наличните възможности. Демокрацията не се гради върху консенсус, а върху възможността за диалог и дори за конструктивен конфликт;*** всяка платформа, която го насърчава, утвърждава фундаменталните демократични принципи – и „Жените на Казанлък“ отлично разбират това.

Изграждане на устойчива дарителска култура: „Дари и продължавай да даряваш“

Екологично сдружение „За Земята“, което от 1995 г. работи за опазване на българската природа, се захваща с едно от най-сериозните предизвикателства пред гражданския сектор – финансовата устойчивост. Техният проект „Дари и продължавай да даряваш“ е опит да се промени цялата култура на подкрепа към обществените каузи.Статистиката на самата организация показва защо този проект е толкова важен: през 2024 г. 66% от финансирането им идва от фондации, а само минимален процент – от малки дарители. Тази зависимост от институционално финансиране ограничава автономията на организациите и ги прави уязвими на промените в донорските приоритети.

Екипът на „За Земята“ се вглежда в европейските модели на даряване, търсейки начини да изградят устойчив механизъм, който да осигури стабилност в дългосрочен план. Устойчивото даряване предполага изграждане на култура, в която подкрепата за обществените каузи не е спорадичен жест, а неразривна част от гражданската идентичност. То е свързано и с глобалните тенденции за деколонизиране на филантропията – усилия, които са дълбоко критикувани и често обсъждани в донорските среди. Успехът на подобни усилия е директно зависим от това до колко те са информирани от изследвания, подобни на това на „За Земята“. За да се превърне дарителството в неразривна част от живота на всеки от нас, се изисква промяна в начина, по който обществото разбира връзката между индивидуалното благосъстояние и колективната отговорност.

Климатичната криза като феминистки въпрос

Проектът „Жени и климатична справедливост“ на Българската платформакъм Европейското женско лоби и „Климатека“ разглежда социалното измерение на екологичната криза. Подходът надхвърля традиционните екологични анализи, които разглеждат климатичните промени като „неутрален“ феномен, и показва как екологичните рискове се разпределят неравномерно според пол, класа и етническа принадлежност.Фокусът върху жените като „агенти на устойчивостта“ не възпроизвежда есенциалистичните стереотипи за женската „близост до природата“, а признава социалния и политически факт, че жените, поради своето структурно положение, развиват практики на грижа и ресурсна ефективност, които ги правят по-уязвими. Тези практики от своя страна са ключови за екологичната трансформация, но същевременно правят жените първите „жертви“ на екологичните промени, кризи и катаклизми.

Един фрапиращ пример от България: по данни на НИМХ, продължителността и интензивността на екстремните горещини се увеличават през последните десетилетия. В повече от 9/10 от станциите в извънпланинската част на страната се наблюдава статистически значима положителна тенденция – увеличение с 3,5 дни на десетилетие. По-голямата част от горещите нахлувания се случват след 1985 г., като всички изключително горещи периоди при прагове от 38 °C и 40 °C и около 90% от горещите периоди при прагове от 32, 34 и 36 °C са се появили след средата на 80-те години.

Горещите вълни, пожарите и наводненията увеличават риска от спонтанни аборти, преждевременни раждания и ниско тегло на новородените. Четири или повече последователни дни на екстремни горещини са свързани с 2% по-висок риск от преждевременни раждания и 3% по-висок риск за ранни раждания.

Грижата и тревогата, свързани с климатичните промени и пагубните им последствия за човечеството, трябва да се превърнат в задача и приоритет за всеки от нас. Това е темата, която ни обединява – контекст, от който никой не може да избяга: здравето на нашата планета е неразривно свързано със здравето на всеки човек.

Повече информация може да намерите в статиите, създадени от инициаторите на проекта. Част от инициативата беше и уебинар, в който проблемите, разгледани в статиите, бяха представени и обсъдени.

Картографиране на информационните неравенства

Фондация „Медийна демокрация“, има мисията да съдейства за демократичното функциониране на медийната среда в България. В рамките на проектът си финансиран през Солидарен Фонд 2024 Фондацията създаде доклада: “Информационна среда и гражданско участие. Картографиране на локални взаимодействия”.В проучването си те анализират медийната среда в 28 области на България, за да отговорят на въпроси, които са в сърцето на демократичните принципи: имат ли всички граждани равен достъп до информация? Кои региони остават „невидими“ за за медиите и технологиите? Какви предизвикателства срещат гражданските организации, когато се опитват да достигнат до местните общности в тези региони?

За фондация, която повече от 15 години изследва българската медийна среда и констатира постоянен упадък в свободата на словото, този проект е опит да документира една от най-сериозните заплахи за демократичното участие. В условията на дигитализация и урбанизация малките населени места рискуват да се превърнат в „безгласни“ територии.

Изследването показва ясно изразени регионални дисбаланси в достъпа до информация в България. Най-много местни и регионални медии има в Югоизточния район (45), докато най-малко са в Югозападния (31) и Североизточния район (36). Областите Стара Загора, Бургас, Пловдив и Добрич са информационно най-богати – със съответно 16, 15 и по 14 медии, докато на дъното са Хасково, Разград, Перник и Кюстендил с едва по 4 медии всяка. В Североизточния регион пък 13,3% от хората никога не са ползвали интернет.

Тези показатели очертават своеобразни „информационни пустини“ в страната, където малкото наличие на местни медии, по-малко достъп до интернет и отсъствието на онлайн новинарски издания ощетяват жителите не само откъм своевременна информация, но и откъм възможност за активно гражданско участие и комуникация.

Резултатите от изследването могат да помогнат на всеки, който работи за по-справедливо разпределение на информацията и възможностите за участие в обществения живот.

Заключение: Микрополитиката като революционна стратегия

Анализът на проектите, подкрепени от Солидарния фонд през 2024 г., разкрива алтернативна логика на социалната промяна, която не разчита на захвата на държавната власт или на благоволението на корпоративните елити. Вместо това тези инициативи практикуват микрополитика – трансформация на ежедневните отношения.

В това се крие и най-радикалното послание на Солидарния фонд: промяната не е нещо, което „правим“ на другите, а процес, в който участваме като равностойни партньори. Тази позиция трансформира самата логика на социалната работа – от благотворителност към взаимност, от помощ към солидарност, от проекти към движения.

Опитът ни със Солидарния фонд ни показва, че, когато малки организации с ограничени ресурси получат правилното финансиране в правилния момент, могат да постигнат значителна промяна. Тук не говорим за големината на финансирането, а за нейното целево и информирано насочване към реалните нужди на общностите. Такива инвестиции позволяват на организациите да реализират резултати, които надхвърлят многократно вложените средства, и да създадат дългосрочен социален ефект. Тази логика се материализира в три ключови измерения:

1. Трансформация на институционалните отношения:

„Мисия Криле” успя да преодолее застой в общинските комисии чрез координираните действия на над 30 организации – виждаме как споделената отговорност преодолява административните прегради.

Подобен е и подходът на „Жените на Казанлък“, които създават Консултативен съвет на гражданите като мост между местната власт и общността – не за да заобикалят институциите, а да ги преосмислят отвътре чрез диалог и конструктивен конфликт.

2. Изграждане на хоризонтални мрежи:

Подкастът „ДОБРОкаст” прави видима плътната мрежа от доброволци из цялата страна, които чрез афективен труд подкрепят, изграждат и променят. В този смисъл „ДОБРОкаст” е подкаст за грижата, която “дебне” отвсякъде и се полага на всеки, който има нужда.

3. Преосмисляне на идеите за експертиза и достъп до знание:

Изследователският проект за климатична справедливост, развит от „Климатека” и Българската платформа към Европейското женско лоби, показва диспропорционалните здравни рискове, които са част от ежедневието на всяка жена. Материалите създадени по проекта са ценен инструмент за застъпничество или научна работа, но отвъд това са безценен ресурс за всяка жена, за да може тя ефективно да се погрижи за собственото си здраве.

Докладът на „Медийна демокрация” картографира информационните пустини в страната, за да осветли фактът, че макар на теория всеки човек да има право на свобода на изразяване, право на собствени убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства, то се оказва, че отстояването на тези права за всички граждани е в периферията на политическите и обществени интереси. По-интересен в въпросът “на кого служи това?”.

Паралелно с това, „БлуЛинк“ осветляват начините, по които можем да използваме дигиталните инструменти по достъпен начин в работа по каузи. Чрез историите за технологии и човешки права, както и чрез споделяне на практики и ресурси „БлуЛинк“ разкриват нови простори за действие пред гражданските организации.

Екипът на „За Земята“ също се включва в споделянето на опит. Чрез своя анализ на дарителската култура те предлагат практичен наръчник за фондонабиране – подход, който може да бъде полезен както за екологични каузи, така и за всяка гражданска инициатива, търсеща стабилност и независимост. Така знанията, натрупани в зеленото движение, се превръщат в ресурс за всички!

Така микрофинансирането се превръща в катализатор не само за конкретни инициативи, но и за нов модел на общественост – общественост, изградена върху принципите на участие, признание и взаимна грижа. Механизмът на Солидарния фонд предоставя ценни насоки за бъдещото развитие на европейските политики и може да информира властимащите при дизайна на оперативните програми на Европейския съюз.

Това е инструмент, който гражданите и неправителствените организации могат да използват като аргумент за възможностите пред нас – дори в условията на политическа и финансова нестабилност, и дори когато нямат достъп до европейските йерархични програми. Те имат потенциала да станат катализатори на промяна, ако се приложи радикален подход за разпределение на средствата.

Солидарният фонд подчертава значението на местното участие, адаптивността към специфичните нужди на различните региони и ефективността на малките, но целево насочени инвестиции. В този смисъл всеки от подкрепените проекти е едновременно цел и средство – конкретна интервенция в специфичен проблем и експеримент в демократичните отношения.

През 2025 г. Солидарният фонд на „РавниБГ“ е увеличен до 50 000 лв. – с тази сума смятаме съвместно да подкрепим още повече инициативи и да продължим този споделен експеримент!

Бележки

* „Nothing about us without us“ (лат. Nihil de nobis, sine nobis) е лозунг, използван за подчертаване, че не бива да се взимат решения за дадена група без нейното пряко участие. Изразът има корени в централноевропейските политически традиции и се свързва с полската конституционна норма Nihil novi от 1505 г., която прехвърля властта от монарха към парламента.

** Афективен труд е труд, насочен към създаване или промяна на емоционалните преживявания на други хора, за разлика от емоционалния труд, който засяга собствените емоции. Терминът идва от автономистките феминистки критики на маргинализирания и „невидим“ труд.

*** Агонизм (от гръцки ἀγών agōn, „борба“) е политическа и социална теория, която подчертава потенциално позитивните аспекти на определени форми на конфликт. Тя признава постоянното присъствие на такъв конфликт в политическата сфера и се занимава с това как индивидите могат да го приемат и канализират по конструктивен начин. Агонистите се интересуват особено от дебатите за демокрацията и ролята на конфликта в различните ѝ концепции. Извън политическата сфера агонистичните рамки са използвани и за критика на хегемонията и доминацията в културата, както и в литературата и научната фантастика.